Наистина ли Мария Магдалена е била проститутка
Мария Магдалена е фигура, забулена в тайнственост, описвана към този момент над 2000 години като развратница, прелюбодейка, само че и обект на респект и, несъмнено, като брачна половинка на Христос. Най-трайният подробност в нейния облик обаче е прегрешението. И въпреки всичко в нито едно от новозаветните евангелия не се загатва, че Мария Магдалена е развратница или грешница. Защо тогава концепцията, че е пропаднала жена е толкоз известна и коя изобщо е тя в действителност?
Мария Магдалена е показана в новозаветните евангелия като един от страдащите при Разпятието на Христос и свидетелка на Неговото възкресение. Тя присъства на разпъването му, на погребението му, а преди този момент е с Него през цялото му служение в Галилея. Като жена и спътница на Исус тя е единственият човек, непосредствен до него в сериозните моменти, които дефинират неговия път и които разказват ориста му. Именно Мария Магдалена отива при гроба на Исус на третия ден и открива, че той е празен.
Според евангелията Мария Магдалена е с Исус в Галилея, където той проповядва на хиляди хора и изцелява заболели и куци. Тя го съпровожда и, когато пътува към Йерусалим и влиза в светия град в сходство със старозаветното знамение, „ преклонен и възседнал магаре “. Мария Магдалена е там, когато множествата поздравяват Исус, размахват палмови клони, хвърлят облеклата си пред него и викат „ осанна “ (възклицание, употребявано за изложение на боготворене, хвалба или радост).
Когато римляните приковават Исус на кръста, зарязан от учениците си („ Боже мой, Боже мой, за какво ме изоставиха? “), Мария Магдалена отново е с него. И когато завършва всичко, тя го следва, до момента в който носят тялото му до гробницата, и следи по какъв начин камъкът я затваря.
В нито едно от новозаветните евангелия не се загатва, че Мария е развратница или грешница. Представата ни, че е някогашната продажница, която мие краката на Исус със безценен мас и плаче при разпятието му, се появява през Средновековието, когато тогавашните писатели целеустремено трансформират Мария в разкаяла се грешница. Цялата тайнственост стартира с момента, когато Мария Магдалена стои сама до празната гробница. Тази сцена внушава интимност и е свързана с естеството на видението й за Божието царство, което тя споделя с Исус. Оттогава въпросът е до каква степен това привидение е накриво или недоразбрано, или тълкувано в избрана посока. Така Църквата се опита да управлява природа на видението на Мария Магдалена, трансформирайки я в продажница. Не е случай и, че Мария, майката на Исус, която с изключение на в Матей и Лука не играе съвсем никаква роля в евангелията и в живота на Исус (и която е считана от ранните скептици и критици на християнството като развратница; прелюбодейка, a нейният наследник – като копеле) е превърната от Църквата (без никакви доказателства от евангелията) в дева и Богородица.
Чак през 1969 година, по време на папството на Павел VI, Ватиканът прави някои дискретни промени в латинската (тоест римокатолическата) меса. Дотогава четенето за празника на Мария Магдалена на 22 юли е от глава 7 от Евангелието на Лука, в която неназована жена влиза в къща, в която Исус е посетител на вечеря и измива краката му със сълзите си и ги избърсва с косата си. „ И той й сподели: Прощават ти се греховете “.
Тази история е сменена през 1969 година с четене от глава 20 на Евангелието на Йоан, в която Исус се разкрива първо на Мария Магдалена при възкресението си. Той споделя: „ Жено, за какво плачеш? “ и я вика, назовавайки я „ Мария “, и като го позна, тя „ му сподели: Рабони; което ще рече, Учителю “.
Но не особено доста хора обръщат внимание, че Ватикана си сменя мнението или може би просто избират да считат, че е продажница, а не дамата, която е очевидец на възкресението – събитието, което стои в центъра на религията, която образува историята и културата на по-голямата част от света през последните 2000 години. Независимо дали е в мюзикъла „ Jesus Christ Superstar “ от 1971), във кино лентата на Мартин Скорсезе „ The Last Temptation of Christ “ от 1988 г или в „ Passion of the Christ “ на Мел Гибсън от 2004 година, Мария Магдалена е изобразена като продажница или прелюбодейка.
Но за какво е толкоз значимо за средновековните писатели Мария Магдалена да е „ грешница “, преди да стане светица?
Историците от от дълго време знаят, че средновековният интервал обича да лансира два стандарта на дамите: Мадоната и Проститутката. Да бъдеш Мадона е крайната цел. Представяна от Дева Мария, тя е въплъщение на добродетелта и скромността; идеалът за жена, на която всяко младо момиче би трябвало да се опита да подражава. „ Курвата “ е действителността – или най-малко мнозина писатели желаят читателите им да имат вяра, че е по този начин.
В средновековна Европа християнството е преобладаващата вяра и както Библията, по този начин и теолозите от интервала неведнъж акцентират греховната природа на дамите. Ева е неверна, изкушена от дявола и в последна сметка кара човечеството да бъде изгонено от райската градина. Нейният „ първороден грях “ постоянно се цитира като източник и образец за греховния темперамент на дамите – средновековните наръчници за религиозните дами припомнят на читателките, че те са по-податливи на прегрешението от мъжете и по тази причина са посъветвани да бъдат още по-внимателни, с цел да се предпазят от прелъщение.
Дори от здравна позиция дамите в исторически проект се виждани като по-слаби и затова по-склонни да бъркат. Според гръцкия мъдрец Аристотел, природата постоянно желае да сътвори най-съвършеното животно – мъжкото. Но неподходящите репродуктивни условия могат да доведат до трагичен втори най-хубав вид: несъвършената жена. Според теорията на Аристотел, бебетата се раждат дами, тъй като не са получили задоволително топлота по време на бременността. Следователно дамите са „ мокри, студени и слаби “ по природа. За разлика от тях мъжете са „ горещи, сухи и мощни “. Поради това дамите са считани за „ луди по секса “, неспособни да се сдържат по същия метод като мъжете, които са основани да търсят топлината и завършеността, които им липсват в личната физиология. Подобно на вампири, за жените се твърди, че преследват мъже с ненаситно и страстно предпочитание.
И по този начин, в случай че Мадоната е идеалът, а Проститутката е неуместната действителност, къде тогава е Мария Магдалена? Може да се каже, че греховността й е толкоз трайна в средновековните митове, тъй като именно тази греховност й разрешава да преодолее пропастта сред тези две стереотипни версии на женствеността.
